Автор: Крис Хеджис, scheerpost-com. Крис Хеджис е носител на наградата Пулицър“ журналист,

Автор: Крис Хеджис, scheerpost-com. Крис Хеджис е притежател на премията „ Пулицър “ публицист, който в продължение на петнадесет години е бил задграничен сътрудник на вестник The New York Times, където е заемал длъжността началник на бюрата на вестника за Близкия изток и Балканите. Преди това е работил в чужбина за The Dallas Morning News, The Christian Science Monitor и NPR. Той е водещ на предаването The Chris Hedges Report. Хеджис е част от екипа, който през 2002 година печели премията „ Пулицър “ за задълбочена и аналитична проверяваща публицистика за отразяването на световния тероризъм от страна на The New York Times, както и притежател на Глобалната премия на „ Амнести интернешънъл “ за публицистика в отбрана на правата на индивида същата година. Той има магистърска степен по богословие от Богословския факултет на Харвард. Автор е на бестселърите Американски фашисти: Християнската десница и войната против Америка и Империя на илюзията: Краят на грамотността и триумфът на зрелището, както и на книгата Войната е мощ, която ни дава смисъл, номинирана за премията на Националната асоциация на литературните критици. Пише онлайн колонка за уеб страницата ScheerPost. Преподавал е в Колумбийския университет, Нюйоркския университет, Принстън и Университета в Торонто.

Последните дни на Газа

Това е краят. Последната, обляна в кръв глава на геноцида. Скоро ще завърши. Седмици. Най-много. Два милиона души са ситуирани измежду руините или под намерено небе. Десетки са убивани и ранявани всекидневно от израелски снаряди, ракети, дронове, бомби и патрони. Липсва им чиста вода, медикаменти и храна. Те са достигнали точката на цялостен срив. Болни. Ранени. Уплашени. Унижавани. Изоставени. Обезверени. Гладни. Без вяра.

В последните страници на този отблъскващ роман Израел садистично подмамва гладуващите палестинци с обещания за храна, примамвайки ги към тясната и пренаселена деветмили лента земя, която граничи с Египет. Израел и цинично наречената му Фондация за филантропична помощ в Газа (GHF), за която се твърди, че е финансирана от Министерството на защитата и Мосад, трансформират глада в оръжие. Те примамват палестинците към южната част на Газа по същия метод, по който нацистите подмамваха гладуващите евреи от Варшавското гето да се качат на влаковете към лагерите на гибелта. Целта не е да нахранят палестинците. Никой съществено не твърди, че има задоволително храна или центрове за помощ. Целта е да натикат палестинците в строго охранявани лагери и да ги депортират.

Какво следва?

Отдавна стопирах да се пробвам да предричам бъдещето. Съдбата има метод да ни изненадва. Но ще има финален филантропичен гърмеж в кланицата, която се е трансформирала в Газа. Виждаме го в надигащите се тълпи от палестинци, борещи се за хранителни пакети – битка, довела до това израелски и американски частни охранители да гръмнат минимум 130 души и да ранят над седемстотин други през първите осем дни от раздаването на помощта. Виждаме го във въоръжаването от страна на Бенямин Нетаняху на банди, свързани с ИДИЛ в Газа, които разграбват хранителни ресурси. Израел, който е отстранил стотици чиновници на Агенцията на Организация на обединените нации за подкрепяне на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), лекари, публицисти, държавни чиновници и служители на реда посредством целенасочени убийства, е провел разпада на гражданското общество.

Подозирам, че Израел ще улесни пробив в оградата по египетската граница. Отчаяни палестинци ще се втурнат към египетския Синай. Може би краят ще пристигна по различен метод. Но ще пристигна скоро. Палестинците не могат да устоят още дълго.

Ние – пълноправни участници в този геноцид – ще сме постигнали своята извратена цел: да обезлюдим Газа и да разтеглим Голям Израел. Ще спуснем завесата върху предавания онлайн геноцид. Ще сме осмивали безбройните академични стратегии по холокостови проучвания, основани, както се оказва, не с цел да ни приготвят да стопираме геноциди, а с цел да обожествяваме Израел като безконечна жертва, която има лиценз да прави всеобщо кръвопролитие. Мантрата „ в никакъв случай повече “ е смешка. Разбирането, че когато имаме опция да спрем геноцид и не го вършим, носим отговорност – това схващане не се отнася до нас. Геноцидът е държавна политика. Одобрена и поддържана от двете ни ръководещи партии.

Няма какво повече да се каже. Може би това е задачата. Да ни създадат безмълвни. Кой не се усеща неподвижен? А може би и това е задачата. Да ни сковават. Кой не е травмиран? И може би и това е било планувано. Изглежда, че нищо, което вършим, не може да спре убийствата. Чувстваме се безпомощни. Чувстваме се безсилни. Геноцидът като представление.

Престанах да виждам изображенията. Редиците от дребни обгърнати в саван тела. Обезглавени мъже и дами. Семейства, изгорени живи в палатките си. Деца с откъснати крака или парализирани. Избледнелите от прахуляк маски на гибелта на извадените отдолу под руините. Виковете на скръбта. Изпитите лица. Не мога.

Този геноцид ще ни преследва. Ще отеква в историята със силата на цунами. Ще ни раздели вечно. Няма връщане обратно.

А по какъв начин ще си спомняме? Като не си спомняме.

След като всичко свърши, всички, които са го подкрепяли, всички, които са го пренебрегнали, всички, които не са създали нищо, ще пренапишат историята, в това число и персоналната си. Трудно беше да се откри някой, който да признае, че е бил нацист в следвоенна Германия, или член на Ку Клукс Клан след края на сегрегацията в южните щати на Съединени американски щати. Нация от почтени. Дори жертви. Ще бъде същото. Харесва ни да имаме вяра, че бихме избавили Ане Франк. Истината е друга. Истината е, че парализирани от боязън, съвсем всички ще спасим единствено себе си, даже за сметка на другите. Но това е истина, която мъчно се приема. Това е същинският урок на Холокоста. По-добре е да бъде заличен.

В книгата си „ Един ден всички постоянно ще са били срещу това “ Омар Ел Акад написа:

„ Ако дрон изпепели някоя безименна душа от другата страна на планетата, кой от нас желае да вдигне звук? Ами в случай че се окаже, че е бил терорист? Ами в случай че общоприетото обвиняване се окаже правилно и по дифолт ни разгласят за симпатизанти на терористи, ни жигосат, изолират, крещят по нас? Обикновено хората са най-силно стимулирани от най-лошото, което може да им се случи. За някои това най-лошо нещо може да е краят на рода им при ракетен удар. Целият им живот се трансформира в руини, и всичко това е авансово целесъобразно в името на битката с терористи, които по формулировка са терористи, тъй като са били убити. За други най-лошото нещо е да им се скарат. “

Може да гледате изявлението ми с Ел Акад тук.

Не можеш да унищожиш един народ, да провеждаш масирани бомбардировки в продължение на 20 месеца, с цел да изравниш със земята домовете, селата и градовете му, да изтребиш десетки хиляди почтени хора, да наложиш обсада, с цел да предизвикаш всеобщ апетит, да ги изгониш от земята, на която са живели епохи, и да не очакваш ответна реакция. Геноцидът ще свърши. Ще стартира отговорът на терора, натрапен от страната. Ако смятате, че това няма да се случи, значи не разбирате нищо нито от човешката природа, нито от историята. Убийството на двама израелски дипломати във Вашингтон и нападението против поддръжници на Израел по време на митинг в Боулдър, Колорадо, са единствено началото.

Хаим Енгел, взел участие във въстанието в нацисткия лагер на гибелта Собибор в Полша, разказва по какъв начин, въоръжен с нож, атакува охранител в лагера.

„ Това не е решение “, изяснява Енгел години по-късно. „ Просто реагираш, инстинктивно реагираш на това, и си споделих: ‘Нека създадем, каквото би трябвало, и да го създадем.’ И отидох. Влязох с оня човек в офиса и убихме този немец. При всеки удар си споделях: ‘Това е за татко ми, за майка ми, за всички тези хора, за всички евреи, които умъртви.’ “

Някой чака ли палестинците да реагират по друг метод? Как се допуска да реагират, когато Европа и Съединените щати, които се показват за авангард на цивилизацията, поддържаха геноцид, който мазета родителите им, децата им, общностите им, окупира земята им и трансформира градовете и домовете им в руини? Как да не ненавиждат тези, които им сториха това?

Какво обръщение съобщи този геноцид освен на палестинците, само че и на всички в Глобалния Юг?

То е еднопосочно. Вие не сте значими. Хуманитарното право не се отнася за вас. Не ни е грижа за страданията ви, за убийството на децата ви. Вие сте вредители. Без стойност. Заслужавате да бъдете убивани, гладни и прогонени. Трябва да бъдете изтрити от лицето на земята.

„ За да запазиш полезностите на цивилизования свят, би трябвало да подпалиш библиотека “ – написа Ел Акад:

Да взривиш джамия. Да изгориш маслинови дръвчета. Да се облечеш в бельото на избягала жена и да се снимаш. Да сринеш университети. Да плячкосаш бижута, изкуство, храна. Банки. Да арестуваш деца, тъй като събират зеленчуци. Да гръмнеш деца, тъй като хвърлят камъни. Да парадираш с пленени хора по долни дрехи. Да счупиш зъбите на човек и да му напъхаш четка за тоалетна в устата. Да пуснеш бойни кучета против човек със Синдром на Даун и след това да го оставиш да почине. Иначе варварският свят може да победи.

Има хора, които познавам от години, с които в никакъв случай повече няма да приказвам. Те знаят какво се случва. Кой не знае? Но няма да рискуват да се отчуждят от сътрудниците си, да бъдат оклеветени като антисемити, да застрашат статуса си, да бъдат порицани или да изгубят работата си. Те не рискуват живота си, както вършат палестинците. Рискуват единствено да опетнят жалките идоли на статус и благоденствие, които са градили цялостен живот. Идоли. Те се покланят на тези идоли. Те се молят на тези идоли. Те са техни плебеи.

В краката на тези идоли лежат десетки хиляди убити палестинци.

Бележка към читателите на scheerpost от Крис Хеджис:

Вече няма метод да продължа да пиша седмична колонка за ScheerPost и да продуцирам своето телевизионно предаване без вашата помощ. Стените се затварят с плашеща скорост върху самостоятелната публицистика, като елитите – в това число елитите на Демократическата партия – упорстват за все по-голяма цензура. Боб Шиър, който ръководи ScheerPost с най-малък бюджет, и аз няма да отстъпим от уговорката си към самостоятелна и почтена публицистика, и в никакъв случай няма да сложим ScheerPost зад платена стена, да пожелаваме абонамент, да продаваме данните ви или да одобряваме реклами. Моля ви, в случай че имате опция, абонирайте се на chrishedges.substack.com, с цел да мога да продължа да обявявам седмичната си колонка всеки понеделник в ScheerPost и да продуцирам седмичното си телевизионно предаване „ The Chris Hedges Report “.

Инфо: scheerpost-com